вторник, 15 март 2011 г.

Йордан Стубел и "Чудният свят" на българското детство


Ето какво пише поетът Йордан Стубел по повод литературата за деца:

 „Някога нашето детинство измина на улицата под сливите и лястовичите гнезда. Замеряхме врабчетата, гонехме пеперудите и посрещахме първите щъркели все там - на улицата.
Чак късно привечер идваха часовете на приказките от „Хиляда и една нощ” и странните приключения на „Робинзон”, „Тома Сойер” или „Крал Мидаса”. Детското ни въображение нелесно се насищаше и затова търсехме и четяхме каквото ни падне на ръка. Ненавреме, още твърде малки, увличаха ни романите на Майн Рид, живеехме с невъобразимите утопии и фантазии на Жул Верна или изтръпвахме от мистерията на Стивенсоновото „Пиратско гнездо”. Двете детски списания „Звездица” и „Младина” даваха много малко. Те се прочитаха бърже - а после?
Не стигаше, защото не отделяха много време за детето, за неговата скрита жажда и необятно въображение. Тогава все още беше тайна малката душа. Мъчно се докосваха до нея, не я разбираха. В доброто си желание неопитният педагог я тероризираше, а майката често пъти оставаше чужда.
Така растяхме ний, почти самотни, с неопределено стремление към света и нещата”.

                                                                     сп. "Златорог" (кн. 2-3/ 1925 г.)



И макар че издава две стихосбирки с интимна лирика “Съдба” (1925) и “Сиротински песни” (1934), в която е публикуван и цикълът "Шуми Марица", посветен на Септемврийското въстание - 1923 г. ,по-късно той подарява своя поетичен талант на децата.  Впрочем малцина знаят, че Стубел е редактор на илюстрования забавен вестник за разкази в картини "Чуден свят", "одобрен и препоръчан от Министерството на народната просвета с окръжно 882-22, II. 1941 г."



Но кой е Йордан Стубел?

Стубел е артистичен псевдоним на писателя Йордан Иванов Бакалов, роден в София на 19 февруари 1897 г. Съзнателният си творчески живот прекарва в столицата, но произхожда от стар и заможен еленски род, за когото летописецът говори в издадения през 1931 г. "Еленски сборник". И така, негов баща е небезизвестният Иванчо х. Николов, а чичовчите му  -образовани родолюбци - Йорданчо паша и Пенчо ефенди. Писателят е кръстен на чичо си Йордан, който след освобождението е назначен за моавин в Русе, през 1876 – преместен за каймакамин в Габрово, български град, спасен благодарение на него от „разорение и сеч” от „жестокия и пиян Фазлъ паша”, а после и мютесариф /окръжен управител/ на Пирот.


Другият чичо – Пенчо Бакалов е бил моавин в Търново. Член на съдебно-административния съвет в Елена и мирови съдия в родния си град. След смъртта погребан в двора на еленската църква  „Успение Богородично”, наричана от еленчани Горната църква, защото Долната църква е „Рождество Богородично”, дело на учениците на Кольо Фичето и истински шедьовър на българския архитектурен гений. Две църкви от двете страни на пътя. И наистина едната е на склона, а под нея –криптата „Свети Никола”, а другата в  падината, съвсем до еленската река, която сега е само едно сухо дере.


Бащата на писателя – Иван х. Николов Бакалов е бил мюдюрин в Трявна по време на Априлското въстание, а после преместен на мястото на брат си в Габрово. След Освобождението е назначен за член в Търновския окръжен съд, а после се изселва в София и скоро след пенсионирането си умира. За роднините по мъжка линия се споменава в единствената монография, написана за Йордан Стубел от Йвайло Христов и издадена през 2001  г.


Майката на писателя – Яна, чието име носи и неговата дъщеря –се омъжва повторно и има още 4 деца – Цана, Минчо, Иван и Асен.






ОБРАЗОВАНИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО

Йордан Стубел завършва гимназия в родния си град Елена, после учи право в Софийския университет /1920-1921/, но не завършва; отдава се изцяло на литературата. 



След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат: в-к "Български воин" и списанията "Сила", "Листопад", "Ек", "Златорог", "Везни", "Общ подем" . В сп."Златорог" публикува значителен дял от творбите си - над седемнайсет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в-к "Българин". От 1930 г. Йордан Стубел , Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник "Съвременник". 

През 1923 г. редактира заедно с Константин Гълъбов сборника "Одрин".

ДЕТСКИЯТ ПОЕТ

За Дора Габе, с която имат продължителна връзка и на която писателят посвещава едни от най-хубавите си стихотворения от първата  книга "Съдба", Йордан Стубел е преди всичко детски поет. 




 Този тъжен бохем със страстна натура изглежда много добре е познавал детската душа.

Ето какво казва за него Станчо Визирев:
"Но не само в забави, игри и веселби протича животът на децата.Често пъти те се замислят и върху тези неща, в които не със засмени очи се вглеждаме. В такива случаи Стубел, без да изменя своя лек начин на разказване, отговаря сърдечно и топло на тази нужда на децата – да чуят нещо, да научат нещо, да се замислят върху нещо. 



И запява „чичо Стубел” за чудните български земи над Струма, за Ерма между Дунава и Черно Море. Разказва за нажалената песен на гургулицата, прехвърчаща над смълчаните простори на робска Македония, за старите песни на жътвари, привели се над натежалите от зърно буйнокласи нивя на златна Добруджа и с насълзени очи, гледащи, как „клас след клас се свежда с вяра и надежда” – с надежда, че някога и върху тяхното небе ще блесне слънцето на свободния живот и ще стопли свитите сърца на братята-неволници.



На 37 год. написва: „Веселите роднини”, „Скитница игла”, „Шарена книжка”, „Златно яйце”, „Небивало”, „Дим се дига”, „Златната катеричка”, „Пролетно хоро”, „Господин Свинчок”, „Гости от Бомбай”."





Едно от най-популярните и обичани произведения си остава поемата "Господин "Свинчок", не само заради текста, но и заради великолепните илюстрации на художника Илия Бешков, с когото са били приятели и който рисува почти всички негови книжки, издадени след 1944 г.


Героите в стихотворенията на Стубел - животни, насекоми, птички, цветя, които живеят, бръмчат, прелитат в "Снежко- Белодрешко", "Старо-харо", "Маца-Каракаца", "Шушул-мушул-шушулак" са приятели на децата.


Лекият хумор и смешните образи се редуват със сатира. Радвайки се, децата  научават и нещо, което би им причинило тъга. Сякаш поетът нежно се е грижил за тях - помагал е да израстват, но без озлобление.

-----------------------------------------------------------------------

образците - илюстрации и стихове - са от архива на издание "Диаскоп" и се преиздават за първи път.
-----------------------------------------------------------------------

подбор: Ина Мирчева