понеделник, 18 юли 2011 г.

Писатели-сътрудници на класическия вестник "Чуден свят" - 40-те години на 20 век


 Списък на писателите сътрудници



Български автори

Алеко Константинов
Ангел Каралийчев
Антон Страшимиров
Асен Босев
Атанас Душков


Васил Друмев
Васил Павурджиев
В. Ардов


Георги Караславов
Георги Райчев
Георги Русафов

Денчо Марчевски
Димитър Спиридонов
Димитър Симидов
Добри Немиров
Елисавета Багряна

Звезделин Цонев
Змей Горянин

Иван Кирилов
Илия Волен
Илия Мусаков
И. Керимидчиев

Йордан Стубел

Константин Величков
Константин Мутафов
Константин Петканов

Любомир Дойчев

Матвей Вълев

Ненчо Илиев
Ник. Балабанов
Никола Козлев
Никола Никитов

Орлин Василев
Петко Славейков

Симеон Андреев
Славчо Красински
Спас Кралевски
Стилиян Чилингиров
Ст. Ц. Даскалов

Яна Язова


Чуждестранни автори - адаптации и преводи

Аркадий Тимофеевич Аверченко 

Братя Грим
 
Виктор Юго
Вил Веспер
Властемир Петкович

Глеб Иванович Успенски
 
Десанка Максимович

Евгений Иванович Чарушин
Емилио Салгари
 
Жорж Куртелин

Лев Толстой

Мамин Сибиряк, Дмитрий Наркисович
Марк Твен
Мигел де Сервантес Сааведра
Михаил Михайлович Зощенко
Михаил Петкович

Приказки от 1001 нощ

Роберт Лерой Рипли
Рудолф Ерих Распе


Тристан Бернар
Тихомир Авлаев



Чарлз Дикенс 
----------------------------------------------------------------







следва продължение

сряда, 6 юли 2011 г.

Илия Бешков (24 юли 1901 - 23 януари 1958)

110 години от рождението на българския Домие

По предложение на българския парламент през 1998 година
Бешков е обявен от ООН за човека - философа на XX век.

ОТ СВОБОДАТА НА ДОН КИХОТ ДО ОПАШКАТА НА КРАВАТА

Върху масата на художника видях / Иван Йорданов/ неотдавна излезлите от печат "Сонети" на Уйлям Шекспир.
- Радвам се, че ги четете - започнах разговора. - Смятам, че са преведени добре.
- Прекрасни са. Изглежда, добре са преведени, но езикът не е достатъчен за Шекспир.
- Някои не биха се съгласили с Вас. Те твърдят, че българският език е много богат.
- Българският език е действително богат, действен, голям, но за Шекспир - не е. Българският език е богат за деловите хора, богат е за религиозни изповедания, тъй като по дух е близък на Византия и на християнската култура - особено старобългарският език, който е синтетичен език. Но за Шекспир, за неговия интелектуализъм, за земното му разточителство - не е богат. Та нашият език не е любовен!...

Семейство - В кухнята
- А Яворов!
- Яворовите произведения са изтъпление. Но любовта, така, както трябва да бъде отразена в поезията, ние я нямаме. Ние сме свити. Турците имат повече думи за любовта, макар и една любов малко коремна. 

Певица
В сонетите има такива обрати на мисълта - в тях любовта заема такива височини и пада толкова ниско надолу. За такива обрати на мисълта англичаните са по-горни от нас.

Театър
- Макар че минават за студени хора.
- Да. Светлината, и тя не топли, но има много голяма скорост...
- Преводачът на сонетите Владимир Свинтила сега работи върху баладите на шотланския поет Робърт Бърнс.
- Не го познавам. Оставам си неграмотен в това отношение, както всички наши художници. Художникът не е поет. Той е много коректен, веществен. Нашите художници не познават словото и не си служат с него, понеже си служат с конкретни образи. А то е дяволска работа. Изобразителното изкуство винаги е било оспорвано, изрично е било забранявано именно от словото - ако се вземат религиозните движения като слово, като логос. Еврейската религия изрично го е забранявала. Забранява го и днес. Мюсюлманската - също. Смятат го за магьосничество. Иконоборството е също така едно преследване на изобразителното изкуство. Протестантите и днес са против него. Доколкото са религиозни, те са против изображението, но в частния си живот те приемат картината като граждани на една цивилизация.

Разпятие
В Стария завет имаме голямо разточителтво на Давид, на Соломон, но нито една рисунка.. Така че, ако съвременните художници владеят словото и някои си служат с него, не трябва да го транспонират в образи. Художникът мисли повече с представи....


Разговорът продължава с думи за Атанас Божков - по повод негова статия за импресионизма в новопоявилия се по онова време вестник "Народна култура":

Той е емоционален, пали се, но не познава опасните неща в изкуството. Не му познава дяволската страна. Той е диалектик по убеждение, но е едносложен, не е диалектичен... Повече е склонен да славослови, да харесва възторжено. Той  може да отрече със същата леснина, както и да възхвали, но не може да направи и едното и другото, което е всъщност изкуството. Това прави Шекспир. Единствено той го прави вдъхновено, безмилостно, могъщо и жертвено същевременно. Нямаме ние тази мяра. Ние псуваме ожесточено или хвалим до втръсване, без мяра. Нямаме мезюр. Както казва Александър Дюма - той, Шекспир, е направил най-много след Бога. Това се задоволил само да каже.


ПЕНЧО ГЕОРГИЕВ




......Тоя ден бе ни топъл, ни студен. Тоя ден бе Пенчов - преизпълнен и преситен с него. И ние всички забравихме да се поздравяваме - нищо не си пожелавахме един другиму. Защото бяхме преситени и обогатени от него.

Каква победа на човека!.......


Тоя кротък селски син носеше, неизповедимо откъде, абсолютен и безпогрешен усет за изкуството. Той не можеше да сгреши и без усилие беше добър.

                                                                                                                1940 г.

Танц
  

ЗА СТАРОСТТА 

От всички възрасти най-ценна и приятна е старостта. Първо - до нея се стига най-трудно, а и не всеки се добира до нея. Ползваш се с почит и уважение, без да си ги заслужил - немощта и окаяният ти вид са достатъчни. Сам не си задължен към никого, с нищо.

Пияни баби
Движиш се срад свят, който не познаваш и не те познава - така на две крачки от леглото ти си винаги в чужбина. Слушаш без да разбираш и заговаряш с всекиго спокойно и безнаказано. Не ти е нужна нито памет, нито напрегнат слух, нито ясен говор. Можеш да фъфлиш, да плачеш, да се смееш винаги, всекиму и навсякъде: по-жив от всички, защото желанията са мъртви.


Пред огледалото


Смъртта е обезсилена, защото няма какво да ти вземе. А и нищо по-умилително, облекчително и радостно от умрял старец! Надживял годините им, той е баща на баща си и на всичките си деди. Единствената му неприятност е срещата с друг старец.

                                                                                           28 февруари 1955
из "Словото на Бешков" - съставител и редактор Александър Бешков


Бай Ганьо

ДУМИ ЗА БЕШКОВ

Разпит

Професор Петър Чуховски:
"Ако си представим за миг зловещата картина, че цялата съхранена до сега информация за този народ изчезне и останат само Бешковите рисунки, само от тях едно бъдещо съзнание, даже машинално, би могло да възстанови цялата гама и структура, целия облик на същността на българина!"

Нередовният продавач
 Емилиян Станев:

"Бешков ще ни направи всички излишни..."
професор Цочо Бояджиев - по повод един от последните "текстове" на човека-художник Бешков - всъщност думи-мисли, оградили като венец негови рисунки:

"Не мога да (му) вляза... Много е сакрален."
Ценител
---------------------------------------------------------------------