сряда, 6 юли 2011 г.

Илия Бешков (24 юли 1901 - 23 януари 1958)

110 години от рождението на българския Домие

По предложение на българския парламент през 1998 година
Бешков е обявен от ООН за човека - философа на XX век.

ОТ СВОБОДАТА НА ДОН КИХОТ ДО ОПАШКАТА НА КРАВАТА

Върху масата на художника видях / Иван Йорданов/ неотдавна излезлите от печат "Сонети" на Уйлям Шекспир.
- Радвам се, че ги четете - започнах разговора. - Смятам, че са преведени добре.
- Прекрасни са. Изглежда, добре са преведени, но езикът не е достатъчен за Шекспир.
- Някои не биха се съгласили с Вас. Те твърдят, че българският език е много богат.
- Българският език е действително богат, действен, голям, но за Шекспир - не е. Българският език е богат за деловите хора, богат е за религиозни изповедания, тъй като по дух е близък на Византия и на християнската култура - особено старобългарският език, който е синтетичен език. Но за Шекспир, за неговия интелектуализъм, за земното му разточителство - не е богат. Та нашият език не е любовен!...

Семейство - В кухнята
- А Яворов!
- Яворовите произведения са изтъпление. Но любовта, така, както трябва да бъде отразена в поезията, ние я нямаме. Ние сме свити. Турците имат повече думи за любовта, макар и една любов малко коремна. 

Певица
В сонетите има такива обрати на мисълта - в тях любовта заема такива височини и пада толкова ниско надолу. За такива обрати на мисълта англичаните са по-горни от нас.

Театър
- Макар че минават за студени хора.
- Да. Светлината, и тя не топли, но има много голяма скорост...
- Преводачът на сонетите Владимир Свинтила сега работи върху баладите на шотланския поет Робърт Бърнс.
- Не го познавам. Оставам си неграмотен в това отношение, както всички наши художници. Художникът не е поет. Той е много коректен, веществен. Нашите художници не познават словото и не си служат с него, понеже си служат с конкретни образи. А то е дяволска работа. Изобразителното изкуство винаги е било оспорвано, изрично е било забранявано именно от словото - ако се вземат религиозните движения като слово, като логос. Еврейската религия изрично го е забранявала. Забранява го и днес. Мюсюлманската - също. Смятат го за магьосничество. Иконоборството е също така едно преследване на изобразителното изкуство. Протестантите и днес са против него. Доколкото са религиозни, те са против изображението, но в частния си живот те приемат картината като граждани на една цивилизация.

Разпятие
В Стария завет имаме голямо разточителтво на Давид, на Соломон, но нито една рисунка.. Така че, ако съвременните художници владеят словото и някои си служат с него, не трябва да го транспонират в образи. Художникът мисли повече с представи....


Разговорът продължава с думи за Атанас Божков - по повод негова статия за импресионизма в новопоявилия се по онова време вестник "Народна култура":

Той е емоционален, пали се, но не познава опасните неща в изкуството. Не му познава дяволската страна. Той е диалектик по убеждение, но е едносложен, не е диалектичен... Повече е склонен да славослови, да харесва възторжено. Той  може да отрече със същата леснина, както и да възхвали, но не може да направи и едното и другото, което е всъщност изкуството. Това прави Шекспир. Единствено той го прави вдъхновено, безмилостно, могъщо и жертвено същевременно. Нямаме ние тази мяра. Ние псуваме ожесточено или хвалим до втръсване, без мяра. Нямаме мезюр. Както казва Александър Дюма - той, Шекспир, е направил най-много след Бога. Това се задоволил само да каже.


ПЕНЧО ГЕОРГИЕВ




......Тоя ден бе ни топъл, ни студен. Тоя ден бе Пенчов - преизпълнен и преситен с него. И ние всички забравихме да се поздравяваме - нищо не си пожелавахме един другиму. Защото бяхме преситени и обогатени от него.

Каква победа на човека!.......


Тоя кротък селски син носеше, неизповедимо откъде, абсолютен и безпогрешен усет за изкуството. Той не можеше да сгреши и без усилие беше добър.

                                                                                                                1940 г.

Танц
  

ЗА СТАРОСТТА 

От всички възрасти най-ценна и приятна е старостта. Първо - до нея се стига най-трудно, а и не всеки се добира до нея. Ползваш се с почит и уважение, без да си ги заслужил - немощта и окаяният ти вид са достатъчни. Сам не си задължен към никого, с нищо.

Пияни баби
Движиш се срад свят, който не познаваш и не те познава - така на две крачки от леглото ти си винаги в чужбина. Слушаш без да разбираш и заговаряш с всекиго спокойно и безнаказано. Не ти е нужна нито памет, нито напрегнат слух, нито ясен говор. Можеш да фъфлиш, да плачеш, да се смееш винаги, всекиму и навсякъде: по-жив от всички, защото желанията са мъртви.


Пред огледалото


Смъртта е обезсилена, защото няма какво да ти вземе. А и нищо по-умилително, облекчително и радостно от умрял старец! Надживял годините им, той е баща на баща си и на всичките си деди. Единствената му неприятност е срещата с друг старец.

                                                                                           28 февруари 1955
из "Словото на Бешков" - съставител и редактор Александър Бешков


Бай Ганьо

ДУМИ ЗА БЕШКОВ

Разпит

Професор Петър Чуховски:
"Ако си представим за миг зловещата картина, че цялата съхранена до сега информация за този народ изчезне и останат само Бешковите рисунки, само от тях едно бъдещо съзнание, даже машинално, би могло да възстанови цялата гама и структура, целия облик на същността на българина!"

Нередовният продавач
 Емилиян Станев:

"Бешков ще ни направи всички излишни..."
професор Цочо Бояджиев - по повод един от последните "текстове" на човека-художник Бешков - всъщност думи-мисли, оградили като венец негови рисунки:

"Не мога да (му) вляза... Много е сакрален."
Ценител
---------------------------------------------------------------------