петък, 26 декември 2014 г.

Стоян Стоянов-Комитски: "Най-трудно е да оцениш чуждия принос"



Разговор на Христина Мирчева със Стоян Стоянов-Комитски, уредник на Музей на комикса в Русе


Всяка епоха има своите ценности, всеки регион има хубави художествени произведения и всеки творец притежава специфична обагреност. Но не всички творби са ценни, дори и при именит автор. Днес подемът на културата е възможен само чрез взаимното общуване между чужди национални култури и различните им региони. Отрицателното отношение помежду им забавя развитието на културата. Без историческа памет също е невъзможно движението напред. Защото думата "авторитет" на латински означава  стимул, подтик – така и съхранените архиви подпомагат развитието. Човек живее сред постоянна промяна. Възстановява миналото чрез спомени и открива закони, чрез които може да предвижда бъдещето. Без такива архиви опитът ще е неточен и несериозен. На подрастващите е необходима истинска история, но най-трудно е да оцениш и да отдадеш дължимото на чуждия принос.


Музеят на комикса в Русе вече е факт. Откога е тази идея и как се роди?

Идеята за Музей на комикса се роди още в далечната 2000 година, когато разработих дипломната си работа на тема „Комиксите за деца и юноши – историческо развитие, характеристика и структурно-семантични особености“. Тогава, по време на писането и разработването на работата с научния ми ръководител доц.д-р Руси Русев, ни хрумна идеята – ден преди защитата през юни 2001 година, да подредим цялата ми колекция от комикси в библиотеката на педагогическия факултет в Русенския университет „Ангел Кънчев“… Наистина, получи се много добра изложба! И сега си спомням как редихме комиксите близо два дни с библиотекарките Виолета Ненова и Силва Василева. И това всъщност се яви първата предпоставка за наличието на Музея на комикса. Тогава започнах да разработвам и проекта на списание „Ретро КОМИКС“. Корицата на изданието беше така оформена, че да наподобява легендарното списание „Дъга“. На мястото на балона с надпис „Разкази в картинки“ изписахме „Музей на комикса“. Първият брой на списанието излезе през 2004 година, по случай 100 годишнината на Регионален исторически музей – Русе.


Музей на комикса? Какво е Музей на комикса и какво е неговото предназначение?

Основно да представя постиженията на деветото изкуство у нас и по света. Това е казано най-общо.


Разкажи ни за осъществяването на твоята мечта, превърнала се в реалност.

Година след година колекцията ми взе да набъбва. Проучванията  и материалите за историческото развитие на разказите в картини придобиха колосален размер – една планина висока два метра, подредена в папки. МАГИЯТА НА ДЕВЕТО ИЗКУСТВО – това е работното заглавие на ръкописа ми, който напредва в страници, но преди всичко и в обхват на тематиката. Та покрай всичко се явиха някои откъслечни, но важни да ги наречем „комикс-индикации“, че девето изкуство се възражда.

Например второто пришествие на списание „Дъга“ в началото на века. Факт, който целенасочено се премълчава и омаловажава, а всъщност заслужава голямо амплоа. Друга индикация, която също се пропуска е именно дейността на пловдивското комикс дружество „Диаскоп“ и изданията му „Диаскоп“ и „Православен комикс“, които поддържат комикс-искрата вече 25 години! 


Не е за пренебрегване от гледна точка на индикацията „Възраждане на БГ комикс“ и сбъдването на една дълго очаквана мечта, а именно поредиците от по 10 книжки „българските ханове и царе“ и „Българските воеводи“ – разпространявани от ИЕКК чрез в-к „Стандарт“ – да има история на България в комикси. Редом с това бе представянето на инициативата на варненските художници и сценаристи „Ретроспекция на модерния комикс“ – генерирана и движена от Александър Въчков. Тук можем да посочим и изложбата с комиксите и илюстрациите на Стоян Шиндаров, която събра отново под комиксовия небосклон групата на художниците на списание „Дъга“. Тези инициативи се развиваха паралелно с навлизането на социалната мрежа „Фейсбук“. Заедно с това се учреди сдружението „Проектът Дъга“. Албумът „Над дъгата“ – рожба на сдружението, се превърна и бе предвестник на първата национална изложба на Българския комикс през септември 2013 година. И ред други инициативи и осъществени дейности. 


На фона на тази картина от 2011 година, редом с разработването на „Ретро КОМИКС“ в Русе, започнахме с творческите ателиета за деца и ученици „Работилница за комикси“, първоначално в рамките на националната инициатива „Всемир на таланти“. Тази ни дейност придоби ежегоден и сезонен характер и вече имаме реализирани три сезона и извънредни празнични издания във формат за деца и родители. Съвместно с Военен клуб – Русе и Регионална библиотека „Любен Каравелов“ още през 2006 година поставихме началото на тематични експозиции от комикси.


През последните две поредни години – 2013 и 2014 г. представяме деветото изкуство в рамките на дейностите по „Нощ в библиотеката“,  „Изложба във витрина“, и „Колекции и колекционери“. Тук е мястото да посочим и друга една наша мащабна проява, а именно създаването на най-дългият комикс, рисуван от деца, учители, родители и всички хора на възраст от 5 до 105 години, дължината на който достигна над 300 метра.


Това са все предпоставки, които доведоха до откриването на  постоянната експозиция „МУЗЕЙ НА КОМИКСА“ на 30 май 2014 година в регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.


Това, от което България имаше нужда се случи - Музей на комикса. Какво е комикс?

Наистина, случи се и продължава да се случва, защото магията на комикса е невероятна.

Комиксът е уникална съвкупност от вербални и невербални знаци, които претворяват човешкото възприятие и го пренасят в едно друго измерение - измерението на деветото изкуство.


Трудно ли е опазването на голяма сбирка  стари комикси от влагата и гризачите?

Ако кажа, че е лесно, няма да съм точен. Но не и толкова трудно. Досега влага и гризачи не са се докосвали до колекцията ми. Опазил я Господ! Това не трябва да се случва.


Откъде произтича любовта ти към комикс изкуството?

И аз често си задавам този въпрос. И знаете ли, сега като се връщам назад в годините, в детството си като в една мъглявина, но всъщност много ясно – като в избърсано от конденза стъкло, виждам списание „Славейче“ с историята в картини за „Лада и Тервел“. Явяват се също и страниците със серията за „Хан Крум отмъщава“ от книжка 4 на списание „Дъга“. Всъщност това е първата „Дъга“, която съм държал в ръцете си, но най-ярък и осмислен спомен имам от „Дъга“ № 7 и първи епизод на „Елемаг – воинът на хан Тервел“. И, разбира се, „Хитър Петър“.


Комиксът е многообразен, на каква система е подредена сбирката?

Подредена е представителна извадка от колекцията, следваме схемата – БГ комикс от началото на 20 век, „Златен период“ – 1938-42 година, комикс от „Забранения период“ – от 1944 – до 1960/75 г., „Класически период“ 1975 – 1992 г., „Хаотичен период“ – след 1990 г. до 2000 г. и период „Комикс-Възраждане 21 век“. Чуждите комикси са представени също по аналогична схема.


Кои са най-важните издания в сбирката на Музея?

Много са, но за мен най-уникален е „Детски вестник“ от 1924-26 година, одобрен като учебно помагало от тогавашното министерство на Народното просвещение. Сега подготвяме едно невероятно представяне на колекция от оригинали на художника на комикси от световна величина – забележителния Карло Марчело.


Можем ли да говорим вече и за библиографски каталог на Музея и описания на изданията?

В момента усилено изработваме такъв. Работим и върху дигиталзирането на експозицията.


Няколко думи за специалното външно оформление на експозиционната зала.

Да, това е най-атрактивната част от сградата на библиотеката в Русе – всъщност това е внушителната постройка на Търговско-Индустриалната камара от зората на 20 век. Експозиционната зала е кръгла, като комиксов балон, а въображаемото слово към него излиза от извито стълбище на втория етаж от зала „Изкуство“ и бившия кабинет на Буров.


Какви източници за информация ползва Музеят?

Проучванията ми в областта на деветото изкуство са колосални, както споменах по-горе. Следим всичко, излизало по темата в национален, регионален и световен мащаб. В предпечат е справочникът „Музеите на комикса по света и у нас“.


Има ли в Музея отдел за теоретични изследвания на комиксите? България бедна ли е откъм  публикации на анализи за новото изкуство? 


В средата на месец юни тази година, дни след откриване на експозицията, проведохме и Първата конференция посветена на проблемите на комиксовото изкуство: „Комиксът в детската градина“. Започнахме с разглеждането на проблематиката от най-ранна детска възраст, защото искаме ли да възпитаме любов към комикса, влечение и трепет към него, а най-вече и да допринесем за неговото възраждане – трябва да започнем това от подрастващите. Именно затова и започнахме преди години с Работилниците за комикси. Сега вече имаме и преподавателска група. Работи се Центъра за ученическо творчество, имаме комикс-клубове в училищата, в детските градини. През летните месеци се състоя и първия клас „Работилница за комикси“ към Лятна детска Академия при фондация „Бистра и Галина“ – Русе.

Лично аз имам над десет научни и други публикации по темата през годините от 2000 година насам. Пише се за комикса, но хаотично. Прави чест на вашето дружество, че усилено работи в тази насока и е поставило началото на теоретичните изследвания на комиксите в България, което, за съжаление, неясно защо се омаловажава и подценява от някои „комикс-фактори“ у нас.

Срам и позор е например една обширна статия „Културата комикс и духовното здраве на България” от Иван Робонов във вестник „Словото днес“, издание на СБП, където той обширно и задълбочено на цяла страница „говори“ за комикса като за "смъртта на човешката култура и симптом на манипулацията на разума". Е, кажете ми как да развиваме и възпитаваме комикс култура?

Ето и още един цитат от същия писател: „Комиксът като манипулатор на въображението се превръща в убиец.“

И всичко това се написа паралелно с провеждането на „СОФИЯ КОМИКС ЕКСПО“!

И каквото и да се прави по отношение на комикс културата, все се намира някой, който да пречи, пречи жестоко. Срам и позор!

Кои са организаторите? Проблемите, които срещнахте.

Невероятна подкрепа намерих от страна на ръководството на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе в лицето на г-жа Теодора Евтимова и г-жа Силва Василева. От екипа на цялата библиотека. Благодаря и изключително съм признателен на всички регионални и национални медии – печатни, интернет и  ефирни, които отразиха и продължават да отразяват дейността ни.

Проблеми силно казано, не мога да кажа, че сме имали. Наистина, нещата вървяха на пълни обороти. Беше малко напрегнато и това е. Но както е редно за нашите географски ширини и балканския ни синдром – имаше кой да създаде изкуствено напрежение. И ударите дойдоха от най-неочакваната посока – от някои наши събратя. Сравниха ни със самодейци, имаше леки истерии. Размаха се пръст и за авторски права. Стана така, че все едно в България ври и кипи музейна дейност в областта на комикса и някой провинциалист – нейде на брега на Дунава, си е въобразил да прави музей и то не какъв да е, а МУЗЕЙ НА КОМИКСА, без да се допита и да иска разрешение от „Големия брат“, който всъщност се е самопровъзгласил за такъв.

Тогава се убедих, че наистина сме направили нещо стойностно, което си заслужава да се развива. Убедих се също, че думата МУЗЕЙ стряска и плаши много хора! И сега искам да им кажа, че това не е страшно. В регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе от 30 май 2014 година има ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ „МУЗЕЙ НА КОМИКСА“, която е първа за България. Но това не спира никой и не забранява на никой да прави подобни експозиции със сродни дейности, най-малкото пък Музей на комикса! 


В заключение ще кажа едно. Лошо е, когато някой си въобрази, че е богоизбран, недостижим, единствен и неповторим в дадена област. А още по-лошо е, когато си повярва и започне да внушава и на околните, че е Алфата и Омегата на комикса в България и на Балканите. У нас има много колекционери на комикси и изследователи на комиксовото изкуство, с повечето от тях поддържаме контакти и те ни подкрепят, сътрудничим си, за което им благодаря сърдечно. Едно само трябва да осъзнаем – докато не спрем да гледаме в канчето на ближния няма да прокопсаме.



Какво е желателно да се направи още, за да заеме българският комикс подобаващо място в културния живот?

Повече форуми, повече съвременни комикси. Да не се уповаваме само на стара слава и носталгия по миналото. Имаме изключителни млади творци, художници, сценаристи, артисти, дизайнери. Екипност трябва, а не принципът "разделяй и владей". Комерсиализацията също ни играе лоши шеги. За пореден път ще повторя – ако имаме поне две периодични издания за наши комикси, един годишник да имахме – разбирам, а то какво - как да има комикс култура!


В съвременна България купува ли се  достатъчно,  за да се говори и за самофинансиране на комикс изданията?

Трудна тема. Но не нереализуема. Именно затова трябва със задружни сили да възраждаме стремлението на децата към комикса. И не само на тях. Самофинасирането на комикс издание само по-себе си е добра авантюра, достойна за комикс-сценарий. Но трябват и такива жертви, за да се започне от някъде. Именно затова казах преди, че разбирам – у нас да ври и кипи от комикс-издания, наши български, за да можем да даваме оценки, да правим характеристики и тогава чак евентуално да си дърпаме чергите под краката и да дамгосваме този и онзи.  Прави чест на вестника за Централна, Северна и Североизточна България „Форум Север“, че от месец септември тази година започна да издава специализирана притурка за разкази в картинки „Форум Комикс Арт“, в която освен съвременни и ретро български комикси, се публикуват и статии за историята на комикса по света и у нас.


За какъв тип публика можем да говорим – възрастовата граница, например?

Както казах по-горе – трябва да е от най-малките до най-големите.


През последните години нещата около комиксите у нас значително се раздвижиха. На какво го отдаваш?

Слава Богу, така е. Можеше и още по-добре да е, но манталитетът ни – да се вглеждаме в чуждото, съседското, ближното и да си завиждаме един на друг – ни прави поредната лоша шега. Отдавам явлението „ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КОМИКС“ преди всичко на позитивната генерирана енергия и любов към деветото изкуство. Но нишката е много тънка и дано не изтървем отново последния влак.


Характерна особеност на българското девето изкуство. Идеал?

Да, има си своя специфика, но това е съвсем различна тема и тук надали ще може да се разкрие обхватно.


Вярно ли е, че художниците на комикси винаги си остават деца – с любопитен и свеж поглед върху света, оптимисти, дори повече от илюстраторите на детски издания?

Това е абсолютно вярно, погледът към света през детската призма винаги ще си остане една недоразгадана, неразчетена загадка. Нека има повече такива художници на комикси!



Има какво да изучаваме, не само като  изкуство и наука, но и като дейност за осъзнаване мястото ни в културната история на човечеството. А чарът на новото девето изкуство е в това, че се намира на ръба между литературата и изобразителното изкуство - дава възможност новите поколения да изпитват гордост от своите корени и  възможни преходи от един стил в друг. Комиксите възпитават съзнанието в гъвкавост, а интелигентното съзнание е толерантно. Интелигентите са хора с добри сърца.

Музеят на комикса в Русе чрез съхраняване на еталони предоставя възможност за творчество, за свободно развиване на фантазията, за съчиняване и рисуване и въобще за радост от познанието. Пожелаваме им нестихващи успехи в благородното  начинание.



Разговорът се предлага на читателите с известни съкращения.


Още по темата може да прочетете в сайта за култура, комикси, художници, изкуство Диаскоп тук