четвъртък, 29 декември 2011 г.

20 години издание "Диаскоп" - юбилеен лист за типология на комиксите

Диаскоп - начална страница
Точно преди 20 години - на 17 декември 1991 г. излезе от печатницата на пловдивското университетско издателство пробният брой на юбилеен лист "Диаскоп" - едно уникално издание с оригинално и неповторимо заглавие за типология на комиксите.

Гюстав Доре, гравюра

-------------------------------------------------------------------------------------

събота, 26 ноември 2011 г.

Георги Данчов - Зографина (27.07.1846-19.02.1908)


Георги Данчов, Автопортрет, маслени бои
 Чуждестранни експерти за българските комикси

На 25 ноември 2011 е отбелязан още един български художник в престижната световна енциклопедия за комикси Lambiek. Мнението на специалистите е, че засега Георги Данчов е първият български художник, ползващ съвременния комикс формат.

http://lambiek.net/artists/d/danchov_georgi.htm 


Георги Данчов, Фотографски автопортрет

петък, 19 август 2011 г.

Александър Добринов (1898-1958)


Изложба "Непознатият Александър Добринов" в Национален арт център Форум

◊ СЪБИТИЕТО

Национален арт център ФОРУМ представя

„Непознатият Александър Добринов”
Изложба от непоказвани творби на големия български портретен карикатурист

Откриване: 16 февруари 2010 г. от 18.00 ч.
Национален арт център ФОРУМ - София, ул. "Георг Вашингтон" 24


• Изложбата се провежда в рамките на Ротарианската програма „Култура и исторически наследство” на Ротари клуб София - Средец и се организира съвместно с Национален арт център ФОРУМ в израз на уважение и признателност към единствения завършен портретен карикатурист у нас, утвърдил портретния шарж като самостоятелно изкуство.


◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА

Александър Добринов е роден на 29 август 1898 г. във Велико Търново в семейството на Христо и Донка. В гостилничката на бай Христо са отсядали  Стоян Михайловски, Цанко Церковски, Петко Ю. Тодоров – първи ценители на окачените по стените рисунки с молив на слабичкия и леко заекващ малък художник, едно от шестте деца на мечтаещия за паломничество до Иерусалим баща. По майчина линия Добринов е в родствени връзки с втория по големина зографски род от времето на Възраждането в Трявна – рода на Захариеви.  Вече като младеж – нисък на ръст, но с дух и сила на великан, отива в София и учи в Рисувалното училище. В София се сприятелява с Христо Смирненски, става сътрудник на „Българан”, другарува с Борис Денев, Константин Щъркелов, Добри Немиров. Но за Добринов са тесни хоризонтите на българската интелектуална бохема и той заминава за Виена, попада в бленувания свят на прочутите, между които и Рихард Щраус; обзет от възторг пише на семейството си: „Радвайте се всички, че съм в контакт с велики хора!”

1927-1932 – пет години живее и работи в Чехословакия. Урежда шест самостоятелни изложби, рисува Христина Морфова, проф. Алфонс Муха, Президента Масарик...

През 1933 в Рим, във фоайето на един хотел съдбата го среща Шаляпин. За 10 минути Добринов прави такъв великолепен шарж на маестрото, че той се подписва: „Браво, сеньор Добринофф!”

Следват самостоятелни изложби във Варшава, общи  изложби в София, пътуване до Германия с българската културна делегация...

Добринов въвежда у нас големите фигурални композиции „Софийският клуб”, „Масата на сенаторите”, „Професорите от медицинската академия”. Известната „Кафене Цар Освободител” – 106 личности от българския интелектуален елит през 30-те. Стотици образи на писатели, художници, индустриалци, банкери, политици... Покорява света на изкуството, винаги аплодиран и отбелязван в най-престижните чуждестранни вестници!

След 1944 г. е арестуван заедно с Михаил Арнаудов, Змей Горянин, Димитър Талев, Чавдар Мутафов и осъден на две години затвор от „народния съд”. Вината? Вината е, че си умен и че си получил образование във Виена. Да си умен, значи да си политически престъпник.

По застъпничество на приятели излежава присъдата в Червен кръст. Създава цикъла „Югославските деца” и „Огради”, няколкостотин рисунки, които след прехвърлянето отново в затвора, са загубени завинаги.

Изселен в Луковит до 1953 г., изключен от Съюза на художниците. Докато рисува етикети за консерви, за да спаси от гладна смърт семейството си, създава цикъла „Гримасите”, „Деца играят на ловци”, сцени от Луковит – някои от тях ще бъдат представени за първи път пред публика.

В изложбата ще бъдат показани и множество документи, неизвестни шаржове, между които на Жорж Папазов и последния автопортрет на художника – рисуван няколко месеца преди да бъде поразен от рак през 1958 г. – годината на неговата смърт.

Също: полихромен портрет на проф. Димитър Атанасов – последният президент на Софийския клуб преди войната, копие от портрета на един от спасителите на българските евреи Димитър Пешев, чийто оригинал Софийският Ротари клуб откупува и дарява на Националния исторически музей.

Ще бъдат представени и жанровите композиции  „Излишно любопитство” и „Старият евреин”, една малка, но много силна рисунка – „Змиите на злобата”, правена вероятно около 1943-44 г. – политическите убийства на народните водачи.

За него един полски критик казва, че „спира до границата на жестокостта” - ироничен, но добродушен, саркастичен, но не и злобен, прозорлив, но опрощаващ. „Той рисува, той живописва, но той не хапе” – е отбелязано в брой на ротарианско списание от 1936 г. по повод създаването на уникален групов портрет шарж на клуба.

Милена Георгиева нарича неговите портрети портрети на душата, психоанализ чрез перо и четка, дориановски портрет, който учи на самоирония.


• Софийският Ротари клуб изказва сърдечна благодарност на Любозар Добринов – син на художника, за безкористното предоставяне на оригиналите на показаните в изложбата творби.



Автор: Ина Мирчева
 13.02.2010 - 14:44

Посетено: 879

 архив на "Диаскоп"



неделя, 14 август 2011 г.

Писатели - сътрудници на класическия вестник "Илюстровано четиво" - 40-те години на 20 век

БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ

Ангел Каралийчев
Ангел Каралийчев
Асен Босев
Атанас Душков
Васил Александров

Георги Караславов
Георги Русафов

Денчо Марчевски
Димитър Симидов

Елин Пелин
Звезделин Цонев
Звезделин Цонев
Змей Горянин

Змей Горянин

Иван Вазов
Иван Василев
Илия Мусаков
Йордан Стубел

Йордан Стубел
Любомир Дойчев

Мамин Кольо

Надя Попова
Никола Никитов

Орлин Василев

Панчо Михайлов
Петър Карапетров
Петър Стъпов
П.Керемидчиев

Ран Босилек

Ран Босилек

Сава Попов
Стилиян Чилингиров
Ст.Ц. Даскалов

Стилиян Чилингиров

Христо Радевски


ЧУЖДЕСТРАННИ АВТОРИ - адаптации и преводи

Дашиел Хамът

Едгар Бъроуз
Ерих Кестнер
Емилио Салгари




Жул Верн


Жул Верн


Лев Тостой

Николай Василевич Гогол

Рудолф Ерих Распе

Уилям Рит

-----------------------------------------------------------------------------

следва продължение

понеделник, 18 юли 2011 г.

Писатели-сътрудници на класическия вестник "Чуден свят" - 40-те години на 20 век


 Списък на писателите сътрудници



Български автори

Алеко Константинов
Ангел Каралийчев
Антон Страшимиров
Асен Босев
Атанас Душков


Васил Друмев
Васил Павурджиев
В. Ардов


Георги Караславов
Георги Райчев
Георги Русафов

Денчо Марчевски
Димитър Спиридонов
Димитър Симидов
Добри Немиров
Елисавета Багряна

Звезделин Цонев
Змей Горянин

Иван Кирилов
Илия Волен
Илия Мусаков
И. Керимидчиев

Йордан Стубел

Константин Величков
Константин Мутафов
Константин Петканов

Любомир Дойчев

Матвей Вълев

Ненчо Илиев
Ник. Балабанов
Никола Козлев
Никола Никитов

Орлин Василев
Петко Славейков

Симеон Андреев
Славчо Красински
Спас Кралевски
Стилиян Чилингиров
Ст. Ц. Даскалов

Яна Язова


Чуждестранни автори - адаптации и преводи

Аркадий Тимофеевич Аверченко 

Братя Грим
 
Виктор Юго
Вил Веспер
Властемир Петкович

Глеб Иванович Успенски
 
Десанка Максимович

Евгений Иванович Чарушин
Емилио Салгари
 
Жорж Куртелин

Лев Толстой

Мамин Сибиряк, Дмитрий Наркисович
Марк Твен
Мигел де Сервантес Сааведра
Михаил Михайлович Зощенко
Михаил Петкович

Приказки от 1001 нощ

Роберт Лерой Рипли
Рудолф Ерих Распе


Тристан Бернар
Тихомир Авлаев



Чарлз Дикенс 
----------------------------------------------------------------







следва продължение

сряда, 6 юли 2011 г.

Илия Бешков (24 юли 1901 - 23 януари 1958)

110 години от рождението на българския Домие

По предложение на българския парламент през 1998 година
Бешков е обявен от ООН за човека - философа на XX век.

ОТ СВОБОДАТА НА ДОН КИХОТ ДО ОПАШКАТА НА КРАВАТА

Върху масата на художника видях / Иван Йорданов/ неотдавна излезлите от печат "Сонети" на Уйлям Шекспир.
- Радвам се, че ги четете - започнах разговора. - Смятам, че са преведени добре.
- Прекрасни са. Изглежда, добре са преведени, но езикът не е достатъчен за Шекспир.
- Някои не биха се съгласили с Вас. Те твърдят, че българският език е много богат.
- Българският език е действително богат, действен, голям, но за Шекспир - не е. Българският език е богат за деловите хора, богат е за религиозни изповедания, тъй като по дух е близък на Византия и на християнската култура - особено старобългарският език, който е синтетичен език. Но за Шекспир, за неговия интелектуализъм, за земното му разточителство - не е богат. Та нашият език не е любовен!...

Семейство - В кухнята
- А Яворов!
- Яворовите произведения са изтъпление. Но любовта, така, както трябва да бъде отразена в поезията, ние я нямаме. Ние сме свити. Турците имат повече думи за любовта, макар и една любов малко коремна. 

Певица
В сонетите има такива обрати на мисълта - в тях любовта заема такива височини и пада толкова ниско надолу. За такива обрати на мисълта англичаните са по-горни от нас.

Театър
- Макар че минават за студени хора.
- Да. Светлината, и тя не топли, но има много голяма скорост...
- Преводачът на сонетите Владимир Свинтила сега работи върху баладите на шотланския поет Робърт Бърнс.
- Не го познавам. Оставам си неграмотен в това отношение, както всички наши художници. Художникът не е поет. Той е много коректен, веществен. Нашите художници не познават словото и не си служат с него, понеже си служат с конкретни образи. А то е дяволска работа. Изобразителното изкуство винаги е било оспорвано, изрично е било забранявано именно от словото - ако се вземат религиозните движения като слово, като логос. Еврейската религия изрично го е забранявала. Забранява го и днес. Мюсюлманската - също. Смятат го за магьосничество. Иконоборството е също така едно преследване на изобразителното изкуство. Протестантите и днес са против него. Доколкото са религиозни, те са против изображението, но в частния си живот те приемат картината като граждани на една цивилизация.

Разпятие
В Стария завет имаме голямо разточителтво на Давид, на Соломон, но нито една рисунка.. Така че, ако съвременните художници владеят словото и някои си служат с него, не трябва да го транспонират в образи. Художникът мисли повече с представи....


Разговорът продължава с думи за Атанас Божков - по повод негова статия за импресионизма в новопоявилия се по онова време вестник "Народна култура":

Той е емоционален, пали се, но не познава опасните неща в изкуството. Не му познава дяволската страна. Той е диалектик по убеждение, но е едносложен, не е диалектичен... Повече е склонен да славослови, да харесва възторжено. Той  може да отрече със същата леснина, както и да възхвали, но не може да направи и едното и другото, което е всъщност изкуството. Това прави Шекспир. Единствено той го прави вдъхновено, безмилостно, могъщо и жертвено същевременно. Нямаме ние тази мяра. Ние псуваме ожесточено или хвалим до втръсване, без мяра. Нямаме мезюр. Както казва Александър Дюма - той, Шекспир, е направил най-много след Бога. Това се задоволил само да каже.


ПЕНЧО ГЕОРГИЕВ




......Тоя ден бе ни топъл, ни студен. Тоя ден бе Пенчов - преизпълнен и преситен с него. И ние всички забравихме да се поздравяваме - нищо не си пожелавахме един другиму. Защото бяхме преситени и обогатени от него.

Каква победа на човека!.......


Тоя кротък селски син носеше, неизповедимо откъде, абсолютен и безпогрешен усет за изкуството. Той не можеше да сгреши и без усилие беше добър.

                                                                                                                1940 г.

Танц
  

ЗА СТАРОСТТА 

От всички възрасти най-ценна и приятна е старостта. Първо - до нея се стига най-трудно, а и не всеки се добира до нея. Ползваш се с почит и уважение, без да си ги заслужил - немощта и окаяният ти вид са достатъчни. Сам не си задължен към никого, с нищо.

Пияни баби
Движиш се срад свят, който не познаваш и не те познава - така на две крачки от леглото ти си винаги в чужбина. Слушаш без да разбираш и заговаряш с всекиго спокойно и безнаказано. Не ти е нужна нито памет, нито напрегнат слух, нито ясен говор. Можеш да фъфлиш, да плачеш, да се смееш винаги, всекиму и навсякъде: по-жив от всички, защото желанията са мъртви.


Пред огледалото


Смъртта е обезсилена, защото няма какво да ти вземе. А и нищо по-умилително, облекчително и радостно от умрял старец! Надживял годините им, той е баща на баща си и на всичките си деди. Единствената му неприятност е срещата с друг старец.

                                                                                           28 февруари 1955
из "Словото на Бешков" - съставител и редактор Александър Бешков


Бай Ганьо

ДУМИ ЗА БЕШКОВ

Разпит

Професор Петър Чуховски:
"Ако си представим за миг зловещата картина, че цялата съхранена до сега информация за този народ изчезне и останат само Бешковите рисунки, само от тях едно бъдещо съзнание, даже машинално, би могло да възстанови цялата гама и структура, целия облик на същността на българина!"

Нередовният продавач
 Емилиян Станев:

"Бешков ще ни направи всички излишни..."
професор Цочо Бояджиев - по повод един от последните "текстове" на човека-художник Бешков - всъщност думи-мисли, оградили като венец негови рисунки:

"Не мога да (му) вляза... Много е сакрален."
Ценител
---------------------------------------------------------------------

неделя, 12 юни 2011 г.

Микалоюс Чюрльонис /1875 - 1911/ - ЗРИМАТА ЖИВОПИС

МУЗИКАТА В КАРТИНИТЕ НА ЧЮРЛЬОНИС

ЕСЕН
Живописта, скулптурата, дори архитектурата, в епохата на интензивния модернизъм бяха устремени към изразяване на настроения, към символизация на душевни движения, извършващи се на различни нива, с различна интензивност и средства, но с една крайна цел. 

GEORGIA


Пример за това е литовският художник и композитор Микалоюс Константинас Чюрльонис, работил в Русия през първото десетилетие на 20-ти век. Своето живописно творчество той умело преплита с музиката. При това се стреми не към въплъщаването в живописта на конкретно музикално произведение, а иска да й придаде характер на "зрима музика".

СОНАТА АЛЕГРО
Картините му имат предимно музикални названия - "Есенна соната", "Соната на слънцето", "Звездна соната"... Самите части на всяка една "соната" - цикъл от изображения, са обозначени с музикални термини: алегро, анданте, скерцо, финал. Какъвто и да е сюжетът, акцентът пада върху определено настроение, внушавано както чрез самите изображения, така и чрез колористични и ритмични средства.

  СОНАТА НА ЛЯТОТО СКЕРЦО

Музиката на морето в картината "Соната на морето" е не по-малко важна от самото море, което се дематериализира и става носител на поетическо настроение. В нея чувството не се ражда  на основата на предметния образ, а той концентрира, конкретизира и поражда чувството.


Аналогична полифонична структура има и в комикса. Тя се проявява в ритмико-динамическия строй на всеки кадър, в многопластовостта на композицията, в емоционалното развитие на вътрешния цикъл.

СОНАТА НА ПИРАМИДИТЕ - АЛЕГРО

При създаването на музикално-емоционалния строй в комикса огромна роля играе ритъмът. Както и в картините на Чюрльонис, той се превръща в определена реалност, в която съдържанието и формата на музиката се сливат със съдържанието и формата на разказа.

 
СЪТВОРЕНИЕ
------------------------------------------------------------------------------------
откъс от статията "Музиката в комикса", 1987 г., на художника Георги Чепилев,
публикувана в периодичния печат.

по повод 100 години от смъртта на Микалоюс Чюрльонис: Ина Мирчева

вторник, 15 март 2011 г.

Йордан Стубел и "Чудният свят" на българското детство


Ето какво пише поетът Йордан Стубел по повод литературата за деца:

 „Някога нашето детинство измина на улицата под сливите и лястовичите гнезда. Замеряхме врабчетата, гонехме пеперудите и посрещахме първите щъркели все там - на улицата.
Чак късно привечер идваха часовете на приказките от „Хиляда и една нощ” и странните приключения на „Робинзон”, „Тома Сойер” или „Крал Мидаса”. Детското ни въображение нелесно се насищаше и затова търсехме и четяхме каквото ни падне на ръка. Ненавреме, още твърде малки, увличаха ни романите на Майн Рид, живеехме с невъобразимите утопии и фантазии на Жул Верна или изтръпвахме от мистерията на Стивенсоновото „Пиратско гнездо”. Двете детски списания „Звездица” и „Младина” даваха много малко. Те се прочитаха бърже - а после?
Не стигаше, защото не отделяха много време за детето, за неговата скрита жажда и необятно въображение. Тогава все още беше тайна малката душа. Мъчно се докосваха до нея, не я разбираха. В доброто си желание неопитният педагог я тероризираше, а майката често пъти оставаше чужда.
Така растяхме ний, почти самотни, с неопределено стремление към света и нещата”.

                                                                     сп. "Златорог" (кн. 2-3/ 1925 г.)



И макар че издава две стихосбирки с интимна лирика “Съдба” (1925) и “Сиротински песни” (1934), в която е публикуван и цикълът "Шуми Марица", посветен на Септемврийското въстание - 1923 г. ,по-късно той подарява своя поетичен талант на децата.  Впрочем малцина знаят, че Стубел е редактор на илюстрования забавен вестник за разкази в картини "Чуден свят", "одобрен и препоръчан от Министерството на народната просвета с окръжно 882-22, II. 1941 г."



Но кой е Йордан Стубел?

Стубел е артистичен псевдоним на писателя Йордан Иванов Бакалов, роден в София на 19 февруари 1897 г. Съзнателният си творчески живот прекарва в столицата, но произхожда от стар и заможен еленски род, за когото летописецът говори в издадения през 1931 г. "Еленски сборник". И така, негов баща е небезизвестният Иванчо х. Николов, а чичовчите му  -образовани родолюбци - Йорданчо паша и Пенчо ефенди. Писателят е кръстен на чичо си Йордан, който след освобождението е назначен за моавин в Русе, през 1876 – преместен за каймакамин в Габрово, български град, спасен благодарение на него от „разорение и сеч” от „жестокия и пиян Фазлъ паша”, а после и мютесариф /окръжен управител/ на Пирот.


Другият чичо – Пенчо Бакалов е бил моавин в Търново. Член на съдебно-административния съвет в Елена и мирови съдия в родния си град. След смъртта погребан в двора на еленската църква  „Успение Богородично”, наричана от еленчани Горната църква, защото Долната църква е „Рождество Богородично”, дело на учениците на Кольо Фичето и истински шедьовър на българския архитектурен гений. Две църкви от двете страни на пътя. И наистина едната е на склона, а под нея –криптата „Свети Никола”, а другата в  падината, съвсем до еленската река, която сега е само едно сухо дере.


Бащата на писателя – Иван х. Николов Бакалов е бил мюдюрин в Трявна по време на Априлското въстание, а после преместен на мястото на брат си в Габрово. След Освобождението е назначен за член в Търновския окръжен съд, а после се изселва в София и скоро след пенсионирането си умира. За роднините по мъжка линия се споменава в единствената монография, написана за Йордан Стубел от Йвайло Христов и издадена през 2001  г.


Майката на писателя – Яна, чието име носи и неговата дъщеря –се омъжва повторно и има още 4 деца – Цана, Минчо, Иван и Асен.






ОБРАЗОВАНИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО

Йордан Стубел завършва гимназия в родния си град Елена, после учи право в Софийския университет /1920-1921/, но не завършва; отдава се изцяло на литературата. 



След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат: в-к "Български воин" и списанията "Сила", "Листопад", "Ек", "Златорог", "Везни", "Общ подем" . В сп."Златорог" публикува значителен дял от творбите си - над седемнайсет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в-к "Българин". От 1930 г. Йордан Стубел , Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник "Съвременник". 

През 1923 г. редактира заедно с Константин Гълъбов сборника "Одрин".

ДЕТСКИЯТ ПОЕТ

За Дора Габе, с която имат продължителна връзка и на която писателят посвещава едни от най-хубавите си стихотворения от първата  книга "Съдба", Йордан Стубел е преди всичко детски поет. 




 Този тъжен бохем със страстна натура изглежда много добре е познавал детската душа.

Ето какво казва за него Станчо Визирев:
"Но не само в забави, игри и веселби протича животът на децата.Често пъти те се замислят и върху тези неща, в които не със засмени очи се вглеждаме. В такива случаи Стубел, без да изменя своя лек начин на разказване, отговаря сърдечно и топло на тази нужда на децата – да чуят нещо, да научат нещо, да се замислят върху нещо. 



И запява „чичо Стубел” за чудните български земи над Струма, за Ерма между Дунава и Черно Море. Разказва за нажалената песен на гургулицата, прехвърчаща над смълчаните простори на робска Македония, за старите песни на жътвари, привели се над натежалите от зърно буйнокласи нивя на златна Добруджа и с насълзени очи, гледащи, как „клас след клас се свежда с вяра и надежда” – с надежда, че някога и върху тяхното небе ще блесне слънцето на свободния живот и ще стопли свитите сърца на братята-неволници.



На 37 год. написва: „Веселите роднини”, „Скитница игла”, „Шарена книжка”, „Златно яйце”, „Небивало”, „Дим се дига”, „Златната катеричка”, „Пролетно хоро”, „Господин Свинчок”, „Гости от Бомбай”."





Едно от най-популярните и обичани произведения си остава поемата "Господин "Свинчок", не само заради текста, но и заради великолепните илюстрации на художника Илия Бешков, с когото са били приятели и който рисува почти всички негови книжки, издадени след 1944 г.


Героите в стихотворенията на Стубел - животни, насекоми, птички, цветя, които живеят, бръмчат, прелитат в "Снежко- Белодрешко", "Старо-харо", "Маца-Каракаца", "Шушул-мушул-шушулак" са приятели на децата.


Лекият хумор и смешните образи се редуват със сатира. Радвайки се, децата  научават и нещо, което би им причинило тъга. Сякаш поетът нежно се е грижил за тях - помагал е да израстват, но без озлобление.

-----------------------------------------------------------------------

образците - илюстрации и стихове - са от архива на издание "Диаскоп" и се преиздават за първи път.
-----------------------------------------------------------------------

подбор: Ина Мирчева