неделя, 12 юни 2011 г.

Микалоюс Чюрльонис /1875 - 1911/ - ЗРИМАТА ЖИВОПИС

МУЗИКАТА В КАРТИНИТЕ НА ЧЮРЛЬОНИС

ЕСЕН
Живописта, скулптурата, дори архитектурата, в епохата на интензивния модернизъм бяха устремени към изразяване на настроения, към символизация на душевни движения, извършващи се на различни нива, с различна интензивност и средства, но с една крайна цел. 

GEORGIA


Пример за това е литовският художник и композитор Микалоюс Константинас Чюрльонис, работил в Русия през първото десетилетие на 20-ти век. Своето живописно творчество той умело преплита с музиката. При това се стреми не към въплъщаването в живописта на конкретно музикално произведение, а иска да й придаде характер на "зрима музика".

СОНАТА АЛЕГРО
Картините му имат предимно музикални названия - "Есенна соната", "Соната на слънцето", "Звездна соната"... Самите части на всяка една "соната" - цикъл от изображения, са обозначени с музикални термини: алегро, анданте, скерцо, финал. Какъвто и да е сюжетът, акцентът пада върху определено настроение, внушавано както чрез самите изображения, така и чрез колористични и ритмични средства.

  СОНАТА НА ЛЯТОТО СКЕРЦО

Музиката на морето в картината "Соната на морето" е не по-малко важна от самото море, което се дематериализира и става носител на поетическо настроение. В нея чувството не се ражда  на основата на предметния образ, а той концентрира, конкретизира и поражда чувството.


Аналогична полифонична структура има и в комикса. Тя се проявява в ритмико-динамическия строй на всеки кадър, в многопластовостта на композицията, в емоционалното развитие на вътрешния цикъл.

СОНАТА НА ПИРАМИДИТЕ - АЛЕГРО

При създаването на музикално-емоционалния строй в комикса огромна роля играе ритъмът. Както и в картините на Чюрльонис, той се превръща в определена реалност, в която съдържанието и формата на музиката се сливат със съдържанието и формата на разказа.

 
СЪТВОРЕНИЕ
------------------------------------------------------------------------------------
откъс от статията "Музиката в комикса", 1987 г., на художника Георги Чепилев,
публикувана в периодичния печат.

по повод 100 години от смъртта на Микалоюс Чюрльонис: Ина Мирчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар