110 години от рождението на Борис Ангелушев
Под псевдоним Бруно Фук сътрудничи и в немски издания като: "Der Kampfer", "Die Rote Fahne", "Die Rote Front", ,,Die Welt am Abend" и др., илюстрира най-голямото прогресивно илюстровано издание в света ,.Arbeiter Illustrierte Zeitung", което излиза на няколко езика и се печата в огромен за времето си тираж.
Награден с ордените:
,,9 септември 1944" - I ст. (1946 г.) и II ст. (1952 г.),
,,Народна република България" I ст. (1959 г.),
"Георги Димитров" (1962 г.),
„Кирил и Методий" - I ст. (1969 г.).
Лауреат на Димитровска награда (1951 и 1964 г.).
----------------------------------------------------------------
подбор: Христина Мирчева
![]() |
Борис Ангелушев |
Борис Ангелушев е роден в Пловдив на 25 октомври 1902 г. в семейство на македонски българи от Плевня, Драмско.
През 1923 г. получава стипендия и заминава да учи в Германия, където завършва приложна графика в берлинската Академия на изкуствата през 1928 г. при професорите Ф. Шпигел и Х. Майт. Още като студент сътрудничи на левия германски печат с карикатури, подписани с псевдонима Бруно Фук. Още през 1926 г. илюстрира немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев.
През 1933 г. напуска Германия и емигрира в Чехословакия, а после и в Швейцария. През 1935 г. се завръща в България заедно със съпругата си Герда Глоке.
По време на бомбардировките над София е евакуиран със съпругата си в с. Железница. След 9 септември 1944 г. е извикан с обява по Радио София да се яви в печатната база в Горубляне, където създава първите пропагандни плакати. Заминава на фронта като военен художник.
ТВОРЧЕСТВО
Борис Ангелушев е основоположник на книго-оформлението в България. Работи в областта на сатиричната рисунка, карикатурата, илюстрацията и живописта.
През 1940-те години на миналия век са издадени многобройни пощенски марки, създадени от Борис Ангелушев както на принципа на гравюрата, така и с мека четка и нюансиран полутон. Сред тези марки са „Връщането на Южна Добруджа на България“ от 1940 г. с номинал 1 и 2 лева, „Обединена България“ от 1941 г. с номинал 2 лева, марката „Заем на свободата“ от 1945 г. с номинал 50 лева, марките „Партизани“ от 1946 г. с номинали 5 и 50 лева и др. За тяхното графично оформление създава и експериментира с нови шрифтове, които по-късно използва в областта на книжния дизайн и илюстрацията.
За приноса му към илюстрацията и изкуството на книгата две години след смъртта на художника - през 1968 година, Съюзът на българските художници учредява годишна награда на името на Ангелушев, която е възстановена след прекъсване през 2006 година.
През октомври 1945 г. създава корицата на първия брой на популярното списание „Жената днес“.
ПО-ИЗВЕСТНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ БОРИС АНГЕЛУШЕВ:
![]() |
Борис Ангелушев, Обесването на Левски, 1942 |
Живописни платна: „Аспаруховата конница минава Дунава“ и „Обесването на Васил Левски“, включвани в читанки и учебници.
Илюстрации: "Септември" от Гео Милев(1948), "Снаха" от Георги Караславов (1950), "Приказки" от Ханс Кристиан Андерсен (1956-57), "Домашно огнище" от Елин Пелин (1958), "Чичо Томовата колиба" от Хариет Бичър Стоу (1961), "Бай Ганьо" от Алеко Константинов (1963), "Принцът и Просякът" от Марк Твен (1963), "Немили-недраги" от Иван Вазов (1965), "Съдбата на човека" от Михаил Шолохов (1965), "Моторни песни" от Никола Вапцаров, "Робинзон Крузо" от Даниел Дефо (1969).
Оформя и прави корици на много книги: "Самуил" от Д. Талев (1957 г.), "Романът на един живот" от Ст. Цвайг (1960 г.), "Езоп" от Ш. Бронен (1960 г.) и др.
В началото на 1960-те години се насочва към илюстриране на научнопопулярна и научнофантастична литература. Автор е на графичния дизайн на първите броеве на списание „Космос“ през 1962 г.
Обича да рисува с креда и разреден туш, перо и темпера. Типична за него е линеарната лаконична рисунка с перо и силно внушение.
Творби на Ангелушев са притежание на Националната художествена галерия, множество галерии в страната, Дома на хумора и сатирата в Габрово.
НАГРАДИ:
,,9 септември 1944" - I ст. (1946 г.) и II ст. (1952 г.),
,,Народна република България" I ст. (1959 г.),
"Георги Димитров" (1962 г.),
„Кирил и Методий" - I ст. (1969 г.).
Лауреат на Димитровска награда (1951 и 1964 г.).
----------------------------------------------------------------
подбор: Христина Мирчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар